Община Перущица
Председател на ОбС на БСП-Перущица: Константин Вихъров Витанов
гр. Перущица, ул. " Петър Бонев" 1
Общината е разположена в уникален природен район. Тя съчетава плодородието на полето с прохладата на планината, здравословен умерен климат и красива природна глетка. Общината е разположена на територия от 48 719,195 дка с население - 5591 души. Единственото населено място на нейната територия е град Перущица.
Основните предприятия действащи на територията на общината са Шнайдер Елекроник-България, Винарска изба "Пълдин" Перущица, Шивашка фабрика "Свеа", ПК "Успех", ЕТ "Асен Долев-Комерсиал", ЕАЗ "Перущица. В общината има изграден "Общински туристически информационен център", 2 училища и 2 детски градини, читалище и младежки дом, в който има множество извънкласни форми. Вграда има Исторически музей с обновена експозиция и историческа църква "Св. Архангел Михаил", в която са станали събитията от 1876г. Безработицата е по-висока от средната за региона и е 38,87%. На територията на Община Перущица има около 23 000 дка обработваема земя, която се обработва от частни производители. Отглеждат се предимно лозови насаждения, ябълки, домати, краставици, праскови.
Перущица се намира в северното подножие на върховръшкия дял на Родопите. Името си носи от Перистица – укрепено място от времето на Средновековието. Крепостта е била част от отбранителната верига на Второто българско царство. Смята се, че сегашният град води началото си от древния град Драговец, разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници и разрушен oт ордите на турския пълководец Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат местното население не успели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир).
В Перущица има ясни следи на римската и тракийската цивилизации.
Основно място в живота и поминъка на Перущица заемат лозарството и производството на вино.
Голямата атракция за града и до днес е обичаят „Къпанки“, който е на Ивановден по стар стил. Той е характерен само за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата.