Илия Гатев: След 20 милиарда лева евросубсидии в земеделието ядем вносни плодове и зеленчуци, често пластмасови

Предлагаме коопериране, логистични центрове и държавна защита на родното производство – така ще спасим българските фермери

  Илия Гатев е кандидат за народен представител от „БСП за България“ в 16 МИР – Пловдив град. Изпълнителният директор на стоково тържище „Родопи 95” АД – едно от най-големите в България, е магистър по икономика – финанси и кредит. 

Г-н Гатев, като директор на стоково тържище сте запознат с проблемите на родното земеделие. Коя е най-голямата болка на нашия стопанин?

- Стихиите - от една страна природните стихии, а от друга стихийността, хаотичността на  пазара. Трудът на земеделеца може да бъде унищожен още на полето от градушка, например, а също и от ниската цена при реализиране на продукцията. Държавата трябва да смени модела на подпомагане, европейското финансиране до момента – над 10 милиарда евро директни и индиректни субсидии – не реши най-важния проблем на земеделието – задоволяване на населението с български продукти. Това финансиране е неефективно.                                                                                   

- Какво е нужно, за да е ефективно?

- Финансирането – национално и европейско, трябва да е в полза на малките и средни производители. Кои са националните приоритети за развитието на сектора? Говоря не за тези, които ги правят за пред чиновниците на Брюксел, а за нашите, на нашата държава. Появи се проектно земеделие, със срок изтичане на мониторинга на реализиран проект - след това - пустош. Затова днес 70% от зеленчуците и плодовете, които консумираме са внос, а преди години България е изхранвала себе си и е правила износ. Държа да кажа, че в последната година на пандемия, бяха предприети мерки срещу вноса, което не е коректно. Вносителите нямат вина, защото пазарът има нужда от тези стоки – естествено при спазване на правилата и заплащане на данъците. 

Според мен държавата трябва да си постави основна цел - родната продукция да задоволява поне на 70 процента пазара ни.

- Как да стане това?

- С по-активна роля на държавата в отрасъл „Земеделие“ и защита на родното производство. Коопериране, коопериране, коопериране – е другият печеливш ход. Подкрепям исканията на Националния съюз на земеделските кооперации в България, който обединява над 400 кооперации с около 60 000 членове. С Явор Гечев, председател на организацията, наскоро отново коментирахме техните идеи за поземлена реформа – чрез която да се стимулира създаването на малки семейни стопанства, които да се кооперират. Добре е да има държавна  Агенция за земята, която  да изкупува и окрупнява площи, да се намесва пряко на пазара на земя. От нея  дребните производители да могат да купят терени с размер достатъчен едно стопанство да се самоиздържа. Това да е гръбнакът на българското земеделие. Трябва да има и нов, специализиран закон за земеделските кооперации. Държавата да стимулира кооперирането.

- Кооперация – не е ли „мръсна“ дума за нашия земеделец? 

- Практиката в цяла Европа почива на кооперативния принцип. А и икономическите закони водят до нуждата от кооперации при малките и средни ферми. В момента имаме и полупазарни стопанства, които въобще не се подпомагат. Хора, които имат основен друг доход и със земеделие се занимават като хоби. Те нямат сметка да се регистрират като земеделски стопани, но при промяна на закона може да се обединят и кооперацията да поеме неприсъщите за тях дейности - маркетинг, реклама, окачествяване на продукцията, опаковки, продажба под обща марка и т.н. Тези хора могат да станат член - кооператори без да се налага да се регистрират като земеделски производители.

Борсата в Първенец, на която съм директор, е един успешен пример на сдружаване на около 6 000 акционера. Защо да нямаме повече сдружения на производителите - инструментът, който спасява малките фермери в цяла Европа, но е слабо развит в България. Обединението на 20 – 30 производители в едно село прави структура, която става конкурентноспособна. Коопериране може да има по отношение и на производството и на реализацията, търговските сделки, а защо не и при ползването на обща инфраструктура – напоителни канали, пътища и др. „Напоителни системи“ ЕАД могат да поддържат магистралните напоителни канали, а оттам нататък, който има нужда да ползва на кооперативен принцип, защото в момента държавата няма как да осигури напояване навсякъде, което е проблем.

- Земеделците постоянно се оплакват, че са главният губещ, а търговците печелят на техен гръб. Как да се промени това?

- Като се скъси веригата между производителя и потребителя, добавената стойност отива директно в производителя. Стимулиране за създаване на малки и средни семейни ферми, които да се стремят към производствени и търговски кооперативи - заедно да произвеждат, опаковат, предлагат, продават под общ бранд. Към стоковите тържища да се създадат логистични центрове за изкупуване на земеделска продукция от кооперативи или дребни стопани, която да се окачествява, опакова, етикетира, складира, окрупнява, съхранява – за да се реализира лесно на пазара не само до краен клиент, а и да бъде купена от големите вериги, които държат на количества, калибриране и опаковане. Окрупняването на земеделската продукция от отделните стопани дава възможност и за осъществяване на износ на по-скъпи външни пазари.  В момента на нашето стоково тържище все повече земеделски производители търсят място с цел да скъсят веригата между тях и крайният потребител, но не всички могат, особено малките фермери, да се организират така, че да отговорят на изискванията на пазара и накрая продават на безценица това, което са произвели.

- С какво държавата може да помогне на земеделците?

- С данъчни облекчения, със създаване на гаранционни фондове за гарантиране на продукцията,  със застраховка за подпомагане на продажбите. Земеделецът да има сигурен пазар - при наличие на логистични центрове – да се сключват договори „на зелено“, за да знае какво да произведе и на какви цени ще го продаде, да може да планира. Договорите „на зелено“ гарантират устойчивост на земеделието. Този стимул дава възможност на малките производители да развият бизнес и да се концентрират само в отглеждането на определени култури, да издържат семействата си и наемат работници.

      Държавата също може да осигури типови проекти за ферми – да се ползват от стопаните при облекчен режим за узаконяване, за разрешителни, за строителни, архитектурни проекти и т.н.

- Твърдим, че тук растат плодове и зеленчуци с истински вкус, а не „пластмасов“. Дали ще е така и в близко бъдеще?

- Да, ако се стимулират и информират стопаните да ползват нашите семена – могат да се закупят от много институти и генни банки. За съжаление външни фирми все повече атакуват с хибриди, за които има специфични условия за отглеждане и се ползват и специални препарати, торове, технология – буквално „подчиняват“ фермера.