Проф. Иво Христов: Образованието трябва да създава хора с идеен хоризонт

За да спрат екпериментите на гърба не само на учители и ученици, а и на цялото общество, трябва да се изгради дългосрочна, поне за 20 години

“Проблемите в образованието вече са проблеми на националната ни сигурност”. Това заяви проф. Иво Христов, водач на пловдивската листа на „БСП за България”, на среща с учители и директори от средните училища в града. По думите му в България образованието не е ценност, то не служи като капитал за реализация. Според него проблемът е системен: „Имаме 40% неграмотност, останалите 60 поставям под съмнение, защото виждам резултатите им в университета”, каза той.

В дискусията се включиха и други представители на кандидат-депутатската листа с № 10 за 16 МИР – Пловдив град. За развитие на модерни извънкласни дейности, продължаващи предишни форми, доказали полезността си, говори проф. дфн Донка Александрова. Университетската преподавателка по реторика е убедена, че клубовете по интереси са стимул за знания, творчество и умения на децата, подобряват контактите и общуването. Преподавателят по информатика в ПУ проф. дмн Георги Тотков сподели идеите си за изграждането на електронните училища и университети, като изключителен шанс за страната ни. Екатерина Делинова, директор на ОУ „Пенчо Славейков”, презентира как в нейното училище се осъществява образователната интеграция на деца и ученици от различни етноси.

Водещият дискусията доц. Кирчо Атанасов, дългогодишен директор на ОМГ – Пловдив, зам.-министър на образованието и науката 2005-2009 г., определи сега действащия закон за образованието като дефектен и внасящ хаос в училищата. Той акцентира върху държавните образователни стандарти. Изтъкна крещящата необходимост от издигане авторитета на учителската професия, финансовата й обезпеченост и даде пример: въвеждане на атрактивни социални пакети за младите учители, за да имат мотивация да работят в отдалечени райони на страната.

„Не ремонт на сега действащия закон за образованието, а нов е нужен”, около това основно искане за промяна в сектора се обединиха участниците в срещата. Всички изказали се, предимно действащи директори на училища в Пловдив, констатираха тревожното положение в предучилищното, началното, основното и гимназиалното образование. Те дадоха нелицеприятни примери и направиха конкретни предложения. Бюрокрацията и огромната документация изместват фокуса и времето от главното – обучението и възпитанието, не се градят личности, неграмотността е и функционална – са част от безпокойствата, споделени на срещата. Общо беше мнението, че има разминаване между учители и ученици, които в този заобикалящ ни свят имат други мотивации, а и агресията не може да се овладе, авторитетът на учителя е разклатен, има криза с кадрите – младите не искат да стават учители. „Накъде ще върви професионалното образование? Ще страни ли държавата от извънучилищните институции? Децата в неравностойно положение се нуждаят от друг тип детски градини и училища. Финансирането на частните училища и обучителските фирми не поражда ли корупция? Учебниците? Финансирането?”, бяха поставени и тези въпроси.

Дискутиращите бяха категорични: „За да спрат екпериментите на гърба не само на учители и ученици, а и на цялото общество, трябва да се изгради дългосрочна, поне за 20 години, стратегия и образованието да стане водещ за държавата приоритет”.

„От всичко дискутирано тук разбирам, че има голяма болка, гняв и безсилие”,  обобщи в заключение проф. Иво Христов. По думите му огромен е проблемът с основното и средно образование и той е функция от огромния проблем - що за общество сме ние?. „Оттам трябва да се започне. И ако ще се прави нов закон, а очевидно се върви натам, трябва да има още много такива срещи, за да си изясним скелета, канавата, около която ще се завърти това, което юристите наричат философията на закона”, предложи водачът на пловдивската листа с № 10. Според него са нужни действия. „За да се случи това, трябва да има интерес, който носи наименование „политическа воля. Има ли нашето общество интерес да престане да се самоубива, включително през механизмите на образованието в страната?” попита проф. Иво Христов.