Професорите Иво Христов, Андрей Пантев и Людмил Георгиев за оцеляването на българина

6.02.2018

В задълбочен и фин разговор за това- какви сме и какви искаме да бъдем се превърна пловдивската премиера на най-новата книга на проф. Людмил Георгиев „Критическа психология на българската история”. Тя бе представена в града на тепетата от двама от рецензентите й – проф. Иво Христов и проф. Андрей Пантев. Академичното „нашествие” в Културен център „Тракарт” препълни залата с интелектуално изкушена публика, пред която авторът накратко описа научните подходи, теоретичните рамки, собствена методология и изводи в изследването.
„Срещаме се с една наистина различна книга, която маха „захаросаната глазура” на нашето истинско и в повечето случаи, измислено величие, за да ни каже защо сме такива. Тази книга е своеобразна словесна картечница. Тя ни „разстрелва” със своя реализъм, но в същото време ни „омайва” със своето родолюбие, каза проф. Андрей Пантев и завърши встъплението си с думите: „Коленичим пред такъв текст и такова послание”.
Преди него проф. Иво Христов подчерта, че изследователският труд проблематизира важни за историята ни въпроси от гледна точка на „българската индивидуална и колективна психика, в основата на която стои фундаменталната българска цел – биологическото оцеляване като перманентна свръхзадача”. „Оцеляването се е превърнало в най-фундаменталният регулатор на българското мислене и поведение”, сподели също авторът, ръководител на Катедрата по социална психология в Софийския университет. По думите му биологическото оцеляване обяснява и днешната емиграция, но „то не води до промисъл, че ако не си доволен тук и сега, оставаш и се бориш”. Проф. Георгиев изтъкна, че отчуждението от държавата и съсредоточаването на социалните интеракции в близкия родово-съседски кръг са сред традиционните представи на българина, които се възпроизвеждат и във външната ни политическа представа. Той я нарече „васалитет към поредния външнополитически покровител”. Проф. Христов посочи, че социалната психика е исторически изменчива и пластична величина, но оцеляването на всяка цена, като самоцел, е устойчиво българско архетипно поведение. Според него отчуждеността на българите от каквото и да е колективно действие прави невъзможно създаването на българска общност. Обяснението той потърси в характерното бягство от отговорност – индивидуална и колективна, което се изразява в каскада от обяснения за това как някой друг ни е виновен. „Но всъщност се дължи на огромни дефицити в нашето колективно подсъзнателно”, подчерта проф. Христов.
И тримата професори бяха единодушни, че идеологическият поглед върху историята е най-вредният. „Историята не бива да бъде „служанка”, каза историкът проф. Пантев в отговор на въпрос за историческата истина. Социалният учен проф. Христов се усъмни, че някой има нужда от нея. Проф. Георгиев посочи, че предефинирането на българското мислене трябва да започне, но като психолог счита, че това е изключително бавен процес. „Трябва дълбоко промисляне, ще е нужно много дълго историческо и психологическо време”, каза той, а две от предпоставките за това са кирилицата, която авторът нарича българица, и православието.