Проф. Иво Христов: Светлината може да победи мрака

14.03.2017 г.

Истински фурор в града на тепетата предизвика новата книга на проф. д-р Иво Христов „Пред пепелището на нестаналото българско общество”. Културен център Тракарт се оказа тесен за пловдивчани, дошли за премиерата в дъждовната вечер. Изданието беше изчерпано веднага, затова авторът обеща преиздаване още в следващата седмица.

„Тази книга възникна спонтанно като продължение на статия със същото заглавие, която писах за вестник „Култура”. Заглавието е художествена метафора, зад която стои битието, в което пребиваваме”, сподели в началото проф. д-р Христов. Той постепенно доразвил статията до този текст.  „Ако я прочетете, ще видите, че се ръководя от максимата на Антонио Грамши за песимизма на разума и оптимизма на волята, въпреки че ме определят за черноглед”, посочи проф. Иво Христов. По думите му смисълът на тази максима е да се разделим с илюзиите, което не означава да не се борим. Спасението на човека е в собствените му ръце, той има избор дали да се спаси или не, този избор е фундаментът на Християнството. „Един от мотивите да напиша книгата е пасивността на българина и нежеланието да поема отговорността за собственото си битие. Тя разкрива структурните ограничения на нашата история и общество да бъдем свободни”, допълни проф. Христов. Като втора причина за написването й той посочи характерната инфантилна черта на обществото да приема, че сложни въпроси се решават просто. „Поради което българите се държат, като потребители на политическия пазар и избират това, което избират последните 27 години”, изтъкна социалният анализатор. Според него излизането от това състояние означава първо – да имаме мъжеството да разберем драмата, в която се намираме, и второ, да видим падението на българското общество. „Драмата” е широко разгърната в самата книгата „Пред пепелището на нестаналото българско общество”. Проф. Христов задълбочено изследва историческите, икономическите, политическите и социалните фактори, постепенно лишили днешното общество от надеждата, че „животът е стълба нагоре”, както се изразявал дядо му.Той се спря върху постиженията на социалистическа България, която бе влязла в четвъртата технологична фаза на развитие на света. Само за 25 години държавата изградила всички основи на световната индустрия и създала образователната канава, за да се справи с неграмотността на над 60% от населението. На каква цена е станало това, проф. Христов говори подробно в книгата си, но според него, най-тъмната страна на това развитие е свързано с разбиването на вековните социални връзки на солидарност, на трудова мотивация. „Когато българите бяха отпуснати от авторитарната система, отново по външна геополитическа воля, те се разпиляха като песъчинки по социалния хоризонт. Пред очите им беше ограбена собствената държава, за пореден път някой друг реши съдбата им”, заяви проф. Христов. Той се спря на личната вина и личната отговорност в контекста на ТЕ-комплекса, като акцентира на престъпната приватизация в стила на филма „Вземи парите и бягай” на Уди Алън. По думите му, няколкото имитативни революции с няколко дългови кризи бяха организирани за всеки случай и да не би българите да си помислят, че могат „да участват в състезание с предварително белязани карти”. „Оттук се създаде йерархична прослойка, състояща се от няколко клана, а битката между тях ни се представя за демокрация.” – категоричен беше професорът от Пловдивския университет. Той призна, че през 2007 година е вярвал, че тези деструктивни процеси на разпад на обществените връзки и съзнателно криминализиране на обществения живот ще бъдат стопирани. „От кого? – попита проф. Христов и отговори с реторичен въпрос – От същите тези бивши и настоящи колониални господари на света?”. Той разби на пух и прах клишето за свободно движение на хора, стоки и капитали, като подчерта, че движението е еднопосочно и превръща България в периферия със затихващи функции. Възпроизвеждането на мафиотското статукво се стимулира с европейски помощи, тъй като се разпределят между 200 фамилии. „Да сте чули европейските средства у нас да се влагат в ноу-хау, нанотехнологии или биотехнологии?” – попита Иво Христов. Затова, според него, нямаме никакъв шанс да ги догоним. „Следователно, първото условие за някакво социално действие е да се ориентираш къде си на терена, но не излюзорният” – зададе посоката водачът на листата с № 10 в Пловдив. Той подчерта, че затова книгата му е дискусионна и в нея има едва сдържан гняв. „Защото трябва да преодоляваш две неща – предмета си и лъжите, които твърдят, че смъртта е живот. Последното ни съобщават платените клакьори на статуквото.”

Пред публиката той очерта възможните сценарии за България, като един от тях е да станем страна тампон, лишена от властнически структури, зона между Турция и Европа. Вторият сценарий ни превръща в страна с подменено население, чиято територия е важна, защото е един от двата входа към Стария континент. Той обоснова и варианта за подмяна на етническия и социален състав на българското население. И зададе логичния въпрос дали има български политически елит, който да схваща своето спасение, като спасение на нацията и територията? „Където са им парите и децата, там са им интересите!” – направи логическия извод професорът. Той посочи, че голямата тема е не дали можем да спрем този процес, а дали и с какви средства можем да го забавим. А във финала на изложението си изненада аудиторията с цитат от любимата си авторка Урсула Ле Гуин: „Само светлината побеждава тъмнината. Нека бъде светлина!”

На въпроса, зададен му в упор: Защо не се включва в политиката със самостоятелен проект, а чрез БСП, партията на статуквото, водачът на пловдивската листа с № 10 отговори с мисълта на Наполеон „Битките се печелят с легиони”. Той определи БСП като партия с история, идеология и демократични процеси.